Думите на българските поети...
Атанас Звездинов > Минута безмълвие > Минута безмълвие!
Сякаш разбра го и влака.
Минута безмълвие! И той преклонно изчака.
И постепенно потегли в заспалата българска памет,
от дълго време свикнал, че с думи големи
го мамят.
Потегли към Дунав, усетил - това го тревожи,
че нещо огромно да пристигна отсреща му може
и да го попита за какво се е бавил тогава,
когато е трябвало през памет да минава.
Да минава и в нея обезпокоително да свири.
Да минава през всичките нейни баири.
Във второюнското утро тръгнал пречист
да отиде
на всенародна, за светли души панахида.
Бави се, свири, но страната е глуха -
тъне в нарочна безпаметност и във съсипия.
Влакът бавно като че ли по този начин я отвива -
скръбната памет, скръбната памет е жива.
Тя е засипвана, но е жива жарава.
Как да угасне, по какъв начин ще загасне тогава!
И осквернявана, искри от гняв и тлее.
И нестинарят-влак към този момент не знае къде е -
търси в пространството някаква
негова гара...
А в него странства тя -
неосквернената Вяра.>
Боян Ангелов > Гео Милев > Само перлата на окото ми
оцеля...
Въргаля се в пепелта
на сигурността социална.
Не единствено
моята пепел е тук,
доста станаха пепел,
в която проблясва, лъщи
окото ми стъклено,
" извоювано " от войните
в отбрана на царството.
Как се не помнят
полетата бойни
с гнездата картечни,
с бодливата тел,
с безчетните трупове безотчетни
край митичния Дойран?!
Като дребен обичах
стрелбищата, прецизен бях,
априори като премия
стъклена перла избрах...
Сега
примлясква мазни кюфтета
сигурността социална,
пие мискет изстуден,
естествено
със сода от бляскав сифон,
пуши " Валдорф Астория ",
мирише на кръв и мисли,
че написа история.
Червен гнет
смесва се с белия.
Става розов
небосводът над Витоша.
Месец май е, само че друг май,
който би трябвало да бъде
септември.
Станах облак дъждовен
и имам
сили
да бъда изобилен
дъжд -
вода танцуваща
по тротоарите,
която
ще измие
стъклото
черно
бяло
зелено
на окото ми...>
Георги Драмбозов > Биографично > От война до война, от обич до обич...
Баща ми сбогувал се с Арес и минал в запаса,
на фашизма два зъба вампирски избил,
след туй с дядо Коледа аз съм довтасал -
дядо Коледа първият мой биограф ще да бил...> На хълма Горчивка пък, дето французинът
боднал
пръчка лозова, вид " Каберне совиньон ",
след войната стихът галопирал свободно,
стиснал крепко юздите на своя митически кон.> Тогава съм вдлъбнат по тази Мома неродена -
и обич, кариера, и къща с деца...
От война до война, от погром до победа,
двата гълъба у дома все пърхат ли, пърхат
с крилца.> Гласът на кръвта ми в децата звучи
на презапис
и нека след мене искрата гори,
и на инат на ненавист, на спин, и на злоба,
те допишат стиха ми, щом ръката ми
се умори...> От война до война, от обич до обич...
И пристъпва кракът ми на последната кота -
нито Gloria mundi, ни свят благослов...
Биографски видяно, това е живота.
Или стих:
От война до война, от обич до обич! >
Георги Константинов > Преди да си привикнал... > От книгите учим урока нелек
по какъв начин робът е станал
свободен човек.
Но днешното време ни споделя нон-стоп:
по какъв начин може свободният
да стане отново плебей.
Поробен от дрога. Снизен в мизерия.
Наведен до пода
клиент на властта.
Погален с банкнота. Със пост награден.
Излъган още веднъж
във избирателен ден.
И тровен от чалга, реклами и секс -
свободният става
пленен човек...
Ей, ти!
Вдигни взор! Размахай ръка! -
Преди да си привикнал
да живееш по този начин...>
Иван Есенски > 18 февруари > Всичко е сбъркано в тая страна.
Майната им, да привикват
с гръцки бикини до турски
шалвари
върху руски покривки!
Както се комкат с китайски
бъклици
и шопска мъдрост замезват,
мислят по немски,
мълчат по български
и по британски се плезят.
Хайлайф от манекени
и бирници:
ширят се като тресавище,
а инак - същите мутри
и дирници,
развъждани по мичурински.
Господи, хем ги бодат в хербария,
хем си налягат дрипите!
Преди да гъкне петел в България,
са се отрекли три пъти.
Мразя се!
Изпружил врат към яслата,
жалко се извинявам,
че местожително тук ми е
мястото,
само че съм от друга страна.
Я да си затягам към този момент торбичката
за Влашко,
па Бог да елементарни!
Мъртвото иго ражда
еничари.
Живото беси апостоли.>
Матей Шопкин > Народе > Народе мой,
о, български народе,
още веднъж хитри властници те мамят,
само че ти не слушай подлите им оди
и не приспивай будната си памет.> Спомни си
своя път през вековете
и борбите, и кървавите рани,
и оня печален рев на ветровете,
отекнал върху твойте полебрани.> Спомни си
по какъв начин през пушек и барикади
вървяха саможертвени бунтари
и по какъв начин погиваха безумно млади,
с цел да пребъде името България!> Народе мой,
о, благи мой народе,
даже заседнал в допотопно тресавище,
не позволявай фантом да те води
натам, където няма нищо свято.> Вдигни се!
И недопечен, и непослушен,
стъпчи позора, злобите, лъжите.
Ти самичък за своя път си виновен
и самичък ще си заслужиш бъднините.> Напук на всеки
сладкопоен славей,
запял над всякакви всемирски коридори,
ти като античен боец се сражавай,
с цел да пребъде името България!...>
Петър Андасаров
Възпев на свободата > Родена в сън за самун, в очакване на празник,
през времето пренесена си ти от тях -
безсмъртните, в безсмъртни борби паднали,
с очи към нас, с фантазии за безоблачен свят.> През мрак, през злоба и засади ти мина,
с цел да възкръснеш като феникс в пепелта.
И към този момент толкоз години
изкачваш стръмни стъпала.> През сипея на тишина и стихии ти си
събирала следи, белязани от кръв -
от тях да запредеш невидимата нишка
на пътя, стигнал светлия ни връх.> На пътя, с който до площади и площади
си слязла ти, в ръце със светлина.
С усмивката на слънцето, с цел да останеш
в България за безконечни времена.>
Сякаш разбра го и влака.
Минута безмълвие! И той преклонно изчака.
И постепенно потегли в заспалата българска памет,
от дълго време свикнал, че с думи големи
го мамят.
Потегли към Дунав, усетил - това го тревожи,
че нещо огромно да пристигна отсреща му може
и да го попита за какво се е бавил тогава,
когато е трябвало през памет да минава.
Да минава и в нея обезпокоително да свири.
Да минава през всичките нейни баири.
Във второюнското утро тръгнал пречист
да отиде
на всенародна, за светли души панахида.
Бави се, свири, но страната е глуха -
тъне в нарочна безпаметност и във съсипия.
Влакът бавно като че ли по този начин я отвива -
скръбната памет, скръбната памет е жива.
Тя е засипвана, но е жива жарава.
Как да угасне, по какъв начин ще загасне тогава!
И осквернявана, искри от гняв и тлее.
И нестинарят-влак към този момент не знае къде е -
търси в пространството някаква
негова гара...
А в него странства тя -
неосквернената Вяра.>
Боян Ангелов > Гео Милев > Само перлата на окото ми
оцеля...
Въргаля се в пепелта
на сигурността социална.
Не единствено
моята пепел е тук,
доста станаха пепел,
в която проблясва, лъщи
окото ми стъклено,
" извоювано " от войните
в отбрана на царството.
Как се не помнят
полетата бойни
с гнездата картечни,
с бодливата тел,
с безчетните трупове безотчетни
край митичния Дойран?!
Като дребен обичах
стрелбищата, прецизен бях,
априори като премия
стъклена перла избрах...
Сега
примлясква мазни кюфтета
сигурността социална,
пие мискет изстуден,
естествено
със сода от бляскав сифон,
пуши " Валдорф Астория ",
мирише на кръв и мисли,
че написа история.
Червен гнет
смесва се с белия.
Става розов
небосводът над Витоша.
Месец май е, само че друг май,
който би трябвало да бъде
септември.
Станах облак дъждовен
и имам
сили
да бъда изобилен
дъжд -
вода танцуваща
по тротоарите,
която
ще измие
стъклото
черно
бяло
зелено
на окото ми...>
Георги Драмбозов > Биографично > От война до война, от обич до обич...
Баща ми сбогувал се с Арес и минал в запаса,
на фашизма два зъба вампирски избил,
след туй с дядо Коледа аз съм довтасал -
дядо Коледа първият мой биограф ще да бил...> На хълма Горчивка пък, дето французинът
боднал
пръчка лозова, вид " Каберне совиньон ",
след войната стихът галопирал свободно,
стиснал крепко юздите на своя митически кон.> Тогава съм вдлъбнат по тази Мома неродена -
и обич, кариера, и къща с деца...
От война до война, от погром до победа,
двата гълъба у дома все пърхат ли, пърхат
с крилца.> Гласът на кръвта ми в децата звучи
на презапис
и нека след мене искрата гори,
и на инат на ненавист, на спин, и на злоба,
те допишат стиха ми, щом ръката ми
се умори...> От война до война, от обич до обич...
И пристъпва кракът ми на последната кота -
нито Gloria mundi, ни свят благослов...
Биографски видяно, това е живота.
Или стих:
От война до война, от обич до обич! >
Георги Константинов > Преди да си привикнал... > От книгите учим урока нелек
по какъв начин робът е станал
свободен човек.
Но днешното време ни споделя нон-стоп:
по какъв начин може свободният
да стане отново плебей.
Поробен от дрога. Снизен в мизерия.
Наведен до пода
клиент на властта.
Погален с банкнота. Със пост награден.
Излъган още веднъж
във избирателен ден.
И тровен от чалга, реклами и секс -
свободният става
пленен човек...
Ей, ти!
Вдигни взор! Размахай ръка! -
Преди да си привикнал
да живееш по този начин...>
Иван Есенски > 18 февруари > Всичко е сбъркано в тая страна.
Майната им, да привикват
с гръцки бикини до турски
шалвари
върху руски покривки!
Както се комкат с китайски
бъклици
и шопска мъдрост замезват,
мислят по немски,
мълчат по български
и по британски се плезят.
Хайлайф от манекени
и бирници:
ширят се като тресавище,
а инак - същите мутри
и дирници,
развъждани по мичурински.
Господи, хем ги бодат в хербария,
хем си налягат дрипите!
Преди да гъкне петел в България,
са се отрекли три пъти.
Мразя се!
Изпружил врат към яслата,
жалко се извинявам,
че местожително тук ми е
мястото,
само че съм от друга страна.
Я да си затягам към този момент торбичката
за Влашко,
па Бог да елементарни!
Мъртвото иго ражда
еничари.
Живото беси апостоли.>
Матей Шопкин > Народе > Народе мой,
о, български народе,
още веднъж хитри властници те мамят,
само че ти не слушай подлите им оди
и не приспивай будната си памет.> Спомни си
своя път през вековете
и борбите, и кървавите рани,
и оня печален рев на ветровете,
отекнал върху твойте полебрани.> Спомни си
по какъв начин през пушек и барикади
вървяха саможертвени бунтари
и по какъв начин погиваха безумно млади,
с цел да пребъде името България!> Народе мой,
о, благи мой народе,
даже заседнал в допотопно тресавище,
не позволявай фантом да те води
натам, където няма нищо свято.> Вдигни се!
И недопечен, и непослушен,
стъпчи позора, злобите, лъжите.
Ти самичък за своя път си виновен
и самичък ще си заслужиш бъднините.> Напук на всеки
сладкопоен славей,
запял над всякакви всемирски коридори,
ти като античен боец се сражавай,
с цел да пребъде името България!...>
Петър Андасаров
Възпев на свободата > Родена в сън за самун, в очакване на празник,
през времето пренесена си ти от тях -
безсмъртните, в безсмъртни борби паднали,
с очи към нас, с фантазии за безоблачен свят.> През мрак, през злоба и засади ти мина,
с цел да възкръснеш като феникс в пепелта.
И към този момент толкоз години
изкачваш стръмни стъпала.> През сипея на тишина и стихии ти си
събирала следи, белязани от кръв -
от тях да запредеш невидимата нишка
на пътя, стигнал светлия ни връх.> На пътя, с който до площади и площади
си слязла ти, в ръце със светлина.
С усмивката на слънцето, с цел да останеш
в България за безконечни времена.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ